Човек трябва да бъде свободен в мисълта и в действията си, но тази свобода да носи благо, както за него, така и за ближните му.

Силата на човека не седи в самия него, но в любовта, в Бога. Когато двама души се бият, Бог ги гледа спокойно и от време на време им казва, че това, което правят, не е добро. Не Го ли послушат, те ще понесат последствията на тази борба. В края на краищата, един от двамата ще бъде ощетен, ограбен и ще отиде да се оплаква на Бога, че брат му го е обрал и изнасилил. Наистина, в дадения момент, освен Бог, никой друг не може да му помогне. Бог ще му възвърне четирикратно това, което е изгубил, като му даде добър урок, как трябва да постъпва със своя ближен. Човек трябва да бъде свободен в мисълта и в действията си, но тази свобода да носи благо, както за него, така и за ближните му. Сега, като говорим за любовта, ние имаме предвид закона на жертвата. Този закон е във връзка с любовта. Следователно, каквото човек прави, всичко трябва да става от любов. Той трябва да даде място на любовта в себе си, да се изявява като течение – отвътре – навън. Една река е толкова по-мощна, колкото течението й е по-бързо и по-силно. Мнозина са правили различни опити, из областта на любовта, но много от опитите са излезли безрезултатни. – Защо? – Защото не са били свързани с Бога. Следователно, когато иска да прави опити с любовта, човек непременно трябва да бъде във връзка с Първата Причина. И тъй, първото нещо, което се изисква от човека е – да има връзка с Първата Причина. Това не се постига по някакъв външен начин, но чрез работа, чрез усилия на духа и на душата на човека. По този начин само човек може да разбере, какво Бог изисква от него. Ако човек е готов да ходи по волята на своя приятел или по волята на своя Учител, защо детето да не е готово да изпълнява волята на своя баща? Защо човек да не е готов да ходи по волята на своя велик Баща? Защо и вие да не сте готови да направите това, което Той изисква от вас? Има един език, по който детето разбира волята на баща си и я изпълнява. Също така и възрастният човек трябва да разбира езика, чрез който може да влезе във връзка с Бога и да върши Неговата воля. Да вършим волята Божия, това не значи, че Той се нуждае от нас. Обаче, Бог има желание да направи хората щастливи, да станат като Него. Това желание на Бога събужда стремеж в хората, да вървят напред. Този стремеж, обаче, среща големи препятствия от същества, които са изпълнени с ревност. Те казват: Не бързай толкова! Ние с години чакаме да се повдигнем, а ти, едва си влязъл в пътя и искаш, безпрепятствено, да вървиш напред. Всеки човек е изпитал и познал ревността. Срещате двама братя или приятели, които живеят добре помежду си. Достатъчно е, да влезе една мома между тях и единият, от двамата, да се влюби в нея, за да се скарат те моментално. Вместо да се карат и бият помежду си, ето какво трябва да направят: да оставят момата свободна, да си избере, когото тя иска и след това, двамата братя или приятели, да се целунат един друг, да целунат и момата и да си подадат ръка за взаимна дружба. Онзи, който остава сам, той трябва да се радва, че брат му или приятелят му е предпочетен. Щом единият е щастлив, и другият трябва да бъде щастлив. Казано е в Писанието: „Които са с жениха, и те трябва да се радват". Това е Божественият начин за разрешаване на този въпрос.

Светлият кръг,
МОК - София, 15.5.1927г.