Докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас.

Сега, всички вие, които ме слушате, както и да ме разбирате, запитайте се най-напред: съм ли аз едно растение, което Бог е насадил? И не си правете заключение, не казвайте, че не сте. Кажете в себе си следното: „Аз съм едно растение, което Бог е посадил, живея съобразно Неговата воля и ще дам такива плодове, каквито Той пожелае“. Когато един градинар посее една круша, нали тя ражда това, което той иска? Когато един писател пише със своето перо, което изпълнява неговата воля, ако това перо скърца, нали той го изважда и слага вместо него друго перо? Когато цигуларят започва да свири, нали той взима онази цигулка, която дава отзвук, израз на неговите чувства? Ако цигулката скърца и не дава чист, ясен тон, ако не отговаря на чувствата му, на неговия идеал, той купува друга цигулка. Следователно, докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас. Бог не ни е създал нито за погибел, нито за страдания. Страданието е само един преходен етап, който скоро ще се измени. Ще дойде време, когато вие ще търсите страданията, но няма да ги има. В бъдещата епоха вие ще давате пари за страданията, но няма кой да ви ги продаде. Ценни са тези страдания.

Ще се изкоренят,
СБ - София, 29.8.1926г.