За умрелите не говорете лошо. Припомнете хубавото, не лошото.

Да ви дам един пример. Може да правите опити, но не трябва сега да се занимавате с туй. Да допуснем, че имате някой ваш приятел, който е заминал за другия свят. Обичали сте се много. Ако започнете да мислите за него, че той има тънко чувство, има много внимателен, тънък слух, много благородство в постъпките си, ако започнете така да мислите, да изказвате всички черти, ще усетите една малка хладина, която започва да минава покрай лицето, устата, носа. Затворена е стаята, няма откъде да дойде този вятър. Привлича се този заминалият и когато започнете да говорите за неговите хубави черти, той казва: „Колко хубаво мислиш заради мене!“, започва да ви гали със своите ръце – не с физическите си ръце, но със своите си ръце. Целува ви и вие това го усещате като някаква хладина да минава. Той изказва своето задоволство, че имате такава хубава мисъл, такива хубави чувства храните към него. По някой път започнете да мислите: има някои лоши черти или че има лоши чувства. Ще усетите някой път стягане по лицето или под окото. Те никак не обичат да им припомняте техните погрешки, понеже ги виждат. Няма защо да припомним на един, заминал за другия свят, неговите погрешки, понеже те са като овцете и говедата, те ги виждат, всички подире им вървят като овце, кокошки, патици. Ти ще му кажеш, но той го вижда. Казва: „Не ми разправяй, няма какво да ми разправяш.“ За умрелите не говорете лошо. Припомнете хубавото, не лошото. За доброто като припомниш, то е по-ценно.

Сила и безсилие,
ООК - София, 19.6.1940г.