Истинската Любов подзразбира проява на целокупния човек, който разбира езика и законите на Живата Природа и се разговаря с нея.

Забелязано е, че когато започва да люби, сърцето на човека започва да се вълнува, стомахът му се разстройва, а мозъкът отказва да мисли. Колкото е по-гореща любовта на човека, толкова повече удовете на неговия организъм се разстройват и отказват правилно да функционират. Знае се при това, че Любовта не причинява пакости на човека. Тогава кой е органът на Любовта? Вие нямате право да товарите сърцето си с излишна работа, с излишни желания. Задачата на сърцето не е да люби, да желае това или онова. Неговата работа е в кръвообращението. Претоваряте ли го с излишна работа, ще го разстроите, а щом сърцето се разстрои, ще се разстроят стомахът и мозъкът. Това общо разстройство на организма ще застави всички клетки да обявят генерална стачка, да се откажат да работят. Каквото човек предприема, то трябва да е в съгласие с всички клетки на неговия организъм. Ако всички клетки дадат съгласието си господарят им да обича някого, само тогава той има право да прояви любовта си. Не е позволено да се упражнява никакво насилие върху клетките. Те са разумни и могат да преценят на коя любов трябва да се даде ход и на коя – не трябва. Това, което съвременните хора наричат любов, не е нищо друго, освен временно удоволствие, каквото е пиенето на спиртни питиета. Днес се напие човек, утре го виждате изтрезнял. Истинската Любов подзразбира проява на целокупния човек, който разбира езика и законите на Живата Природа и се разговаря с нея. Човекът на Любовта е човек на разумната жертва. Той е смел и решителен, никога не се обезсърчава. Той постоянно се разширява. Ако видите, че някой се стеснява, ограничава по ум и по сърце, той няма Любов в себе си. Видите ли някой прегърбен, който едва се движи, който не обича да ходи, този човек няма любов в себе си. Любещият човек е пъргав, подвижен, умен, съобразителен във всички свои действия.

Микроскопическите добрини,
МОК - София, 14.2.1926г.