Много нещо има да учите от растенията.

Българите имат eдна лоша черта: когато някой се разгневи на приятеля си, за да му отмъсти, той отива в градината му и отрязва някое плодно дръвче или го накълцва, за да изсъхне. В това отношение те мязат на слугата на един български свещеник, който се хвалил, че може да реже лозите. Отишъл той да обреже лозите. Като се върнал, свещеникът го запитал: „Добре ли ги обряза?“ – „Дядо попе, добре свърших работата.“ – „Плачат ли лозите?“ – „Плачат, плачат. Ако ги видиш, и ти ще плачеш заедно с тях.“ Ако хората не могат да се обхождат правилно с растенията, които седят на по-низко стъпало на развитие от тях, как ще могат да се обхождат помежду си? Хората, които седят на по-висока степен на развитие от растенията, са и по-взискателни от тях. Ето защо на всички ви препоръчвам да имате по едно растение, по едно цвете, което от време на време да наглеждате. Много нещо има да учите от растенията. Има неща, които са непознати за хората още. Сега ще си послужа с думите на апостол Павел, който казва: „Сега виждам мрачкаво, но един ден ще виждам ясно.“ Днес растенията не ги разбирате, но един ден те ще ви говорят. Тогава няма да ги сечете, няма да ги чупите, но като искате да си откъснете един плод, клонът на дървото сам ще се наведе, ще си откъснете колкото плодове искате и после пак ще се дигне. Един ден това ще стане, но вие трябва да имате непоколебима вяра. Това не се отнася до обикновените хора, но до гениалните.

В начало Бог създаде небето и земята,
НБ - София, 7.3.1937г.