Скърбите и страданията на човека не са нищо друго, освен нереализирани радости. В желанието му да ги реализира се проявява неговата воля.

Често красотата, както и устойчивостта, се произвеждат в контрастите. За да прояви устойчивост, човек трябва да се постави върху един висок планински връх и в една долина. Например ако в човека се роди едно чувство, по-високо от Хималаите, той трябва да бъде в подножието на това високо чувство. При това положение само той може да прояви устойчивост. Обаче ако човек се намери между едно свое чувство, подобно на долина, и сам той е в долина, непременно ще прояви неустойчивост. Такъв човек наричаме ние човек на настроенията. Настроението е пясъчна пустиня, в която вятърът разнася пясъка от едно място на друго. Чувствата могат да се уподобят на оазис, в който блика живот. Обичта подразбира живот между върхове и долини. Колкото по-идеална е обичта, толкова по-високи са върховете и по-дълбоки са долините. И тъй, колкото по-големи са контрастите в живота на човека, толкова по-големи са възможностите му да се познае. Като се намери при такова положение, човек казва, че има големи изпитания. Не е достатъчно да каже, че изпитанията му са големи, но той трябва да знае външни или вътрешни са изпитанията му. Ако страданията и изпитанията на човека произтичат от неговото естество, той трябва да се радва, да благодари, че му са дадени условия да расте. Същото може да се каже и за радостите му. Обаче ако страданията и радостите на човека произтичат отвън някъде, условията му да расте са по-малки. Скърбите и страданията на човека не са нищо друго, освен нереализирани радости. В желанието му да ги реализира се проявява неговата воля. Срещате ученик или студент, който е бил късан два-три пъти на изпит. Ако е волева натура, той ще употреби повече усилия и труд и пак ще издържи изпита си.

Когато страданията произтичат,
МОК - София, 13.6.1926г.