Mързелът или леността е резултат на нереализирани, непроявени таланти. Ако не прояви талантите си, т. е. не работи върху тях, човек става ленив. Значи, леността е произлязла от талантливите, гениалните хора, от светиите и адептите. Защо? Защото някога не са работили върху себе си, отлагали са реализирането на Божествените мисли и чувства, които са дошли до тях. Поддаде ли се човек на мързела и каже, че не иска да работи, няма да мине много време и той ще плати скъпо за своя мързел. Не е позволено на човека да се поддава на мързел и да отлага изпълнението на Божествените мисли.
Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне,
МОК - София, 20.12.1929г.
