В мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има разнообразие, но и при най-голямото разнообразие от всинца ви се изисква единство.

Някой спи късно сутрин и като стане, усеща се неразположен, недоволен и започва да размишлява защо Господ е създал така света. Казвам: Стани рано, излез вън преди изгрева на слънцето и постарай се да видиш поне част от мантията или от гърба на Бога в светлината на хоризонта. Красиви неща се крият в изгряващото слънце! Ако човек излиза редовно сутрин да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, все ще му се открие нещо. Най-малко той ще се вдъхнови. Светията се вдъхновява и чрез молитва. Той дълго време се моли, докато се вдъхнови, докато направи връзка с Бога, с разумния принцип в света. Това подразбира стиха: „Ще изпратя Духа си и Той ще ви научи на всичко". Когато се молите или когато наблюдавате изгрева, вие не трябва да бъдете педанти, всички да постъпвате по един начин. Молитвата изисква вътрешна свобода. Тя трябва да става по дух, по разположение. Дето има свобода, там има разнообразие. В мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има разнообразие, но и при най-голямото разнообразие от всинца ви се изисква единство. Всички хора говорят за любовта. Те търсят любовта, но трябва да знаят, че любовта не може да се изяви в живот, дето хората умират. В живота на съвременните хора любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат, плачат, разочароват се. Всички хора страдат все за изгубената любов. Обаче това не е изгубване на любовта, но лишаване от условията, при които тя може да се прояви.

Двата полюса,
ООК - София, 6.10.1926г.