Не дръжте еднообразните мисли в ума си.

Трябва да избягвате от еднообразието. Еднообразен живот – едни и същи мисли като се държат дълго време, стават тягостни. Не дръжте еднообразните мисли в ума си. Например ти държиш в ума си някакъв недъг. Но този недъг не е твой. Той се е родил преди няколко хиляди години. И ти го имаш по закона на наследствеността. Или някой път се оглеждаш. Казват някои, че религиозните хора не трябва да се оглеждат, не било хубаво. Че и да не се оглеждаш, пак е лошо. И често има един закон. Ще ви обясня. Много пъти един добър човек винаги го подозират в някакви слабости. Добрият човек най-първо като го видят, казват: „Той се преструва. Ние ги знаем тия работи.“ Ако влезете при някои дипломати, хората са изучили законите – лицата им са усмихнати, много са вежливи, учтиви. Като излизате вън, ще ви вземе палтото и ще ви помогне при обличането. И ще ви каже: „Заповядайте пак!“ Но като си излезете, той си има особено мнение. Този дипломат, като те погледа, веднага ще види умен ли си, или не. И ще намери твоята слаба страна. И като дойдат някои от света при мене, погледат ме и казват: „Ти си умен човек, приятно ми е, после си духовен.“ Аз му се отплащам и му казвам: „И ти си много умен. Знаеш как да кажеш работите. Много се радвам, че си ме оценил.“ И казвам му: „Ти и аз страдаме, че сме много умни.“

Силата на човека,
УС - София, 30.10.1938г.