Ако всеки човек се заеме да изработи в себе си благородно и възвишено сърце, той ще познае истинското си положение като човек.

Съвременните хора имат скръб в сърцата си, а радост отвън. По-добре е, обаче, човек да има радост в сърцето си, а скръб отвън. Какво струват милиардите на някой човек, чийто стомах, дробове са празни? Какво ще го ползва храната, която той дава на стомаха си? Най-после, какво ще му струва знанието, което той има, ако мозъкът му е болен? Или, какво ще го ползва знанието, което има за живота и разбирането, кой живот е добър и кой лош, ако не може да го приложи в своя личен живот? Под добър, Божествен живот, разбирам този, при който всяка дума, всяко чувство и всяка мисъл е на мястото си и от тях мога да се ползвам не само аз, но и всички около мене. Смисълът на този живот не седи в многото, но не и в малкото; смисълът на този живот не седи в силата, нито в безсилието. В какво седи тогава смисълът на Божествения живот? - В благородството на човешкото сърце. Ако всеки човек се заеме да изработи в себе си благородно и възвишено сърце, той ще познае истинското си положение като човек. Кое сърце е благородно? - Което и при най-големите бури в живота не отпада.

Глас в пустинята,
НБ - София, 12.12.1926г.