Само така може да се обясни защо някога човек е добър като ангел, а някога – лош, гневен, недоволен от себе си, от всички хора.

Докато е буден, с будно съзнание, човек хроникира всичко, което става около него; заспи ли, той нищо не може да хроникира. Той не знае какво става около него, нито какво става на Земята. Има същества, които хроникират всичко, което става на Земята. Затова обаче се изисква непреривност в съзнанието. Ще дойде ден, когато и човекът всякога ще има будно съзнание. Тогава той ще знае къде какво се върши всеки момент. При сегашното си развитие човек не може да схваща всичко, което става на Земята, защото не може да издържи това. Ето защо, когато човек минава през опасни места, съзнанието му се помрачава; щом мине опасната зона и излезе на красиво място, съзнанието му отново се просветлява. За всеки човек има тъмни зони на съзнанието, през които той неизбежно трябва да мине. Всеки ден човек минава по един кръг на съзнанието, като ту слиза до Ада, ту се качва на Небето; ту нагребва нещо и се пълни, ту излива нещо от себе си и се празни. Отгоре той нагребва чиста вода, отдолу – кал и тиня. Само така може да се обясни защо някога човек е добър като ангел, а някога – лош, гневен, недоволен от себе си, от всички хора. Той не вярва на никого, не вярва и на себе си. Човек може да се съмнява, да не вярва, но само за даден случай, а не през целия си живот. Някой се съмнява, че може да научи урока си. Обаче това се отнася само за един урок, а не за всички уроци. При това, ако в дадения момент не може да го научи, в друг някой момент ще го научи.

Реални величини / Реалното в живота,
МОК - София, 7.2.1926г.