Плачът е една утеха.

Някой дойде при мене и плаче. Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство. Плачът е една утеха. Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш. Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш. За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо? - Защото не знаят. Ученик, който знае урока си, плаче ли? Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен!" Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив. Човек може да плаче и духовно. Външният плач не е още плач. Някой път има такава скръб, която не може да се изрази със сълзи, то не е още дълбоката скръб.

Разлика между физическата и Божествената Любов,
ИБ - Витоша, 9.6.1924г.