Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите.

Днес всичките хора са актьори, представят това, което не са. Гледате някой човек се изправил, взел благочестива поза и се моли на Бога. Това не е молитва. Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далечно, че и с игла да ви боднат, да не усетите. Каква молитва е тази, когато всички виждат, че се молите? Когато търговецът се моли, той трябва да забрави търговията си, всички взимания – давания. Когато учителят се моли, той трябва да забрави своите ученици, своите приятности и неприятности в службата. Когато домакинята се моли, тя трябва да забрави, че има мъж, деца, задължения. Във време на молитва човек трябва да се чуствува сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, който съм поел заради Тебе, да Те позная." Само тази молитва е в състояние да осмисли живота, да даде на хората сила да издържат на всички мъчнотии и страдания. И тъй молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли. Само по този начин вие ще си създадете устойчив характер.

Устойчиви съединения,
ООК - София, 27.10.1926г.