Ако в пътя на живота, в който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, в който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.
Следвай пътя на водата: където минеш, мий и задигай всичко.
Каквото намериш по пътя, търкаляй, обръщай, макар и да окаляш.
Ходи и там, където не те канят.
Излизай оттам, откъдето те пъдят.
Младата булка вода не кани, тя изпраща водата.
Понякога хубавите семена и в калта добре растат.
Кал, която не можеш да впрегнеш на работа, показва твоето невежество. Кал, която можеш да впрегнеш на работа, показва твоето знание.
Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява. В океана водата дава угощение на големите риби, в морето – младите забавлява, в езерото – малките отглежда, в локвите – жабите всред лято на сухо оставя.
Ако си на угощение, в океана си; ако си на забавление, в морето си; ако се клатушкаш като лист, в езерото си; ако си без петаче в джоба, в локвата си.
Когато локвата изсъхне, жабите започват да скачат от едно място на друго. Те приличат на малките деца, които прескачат въжето от едната и от другата страна. Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието? Трябва ли да се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението? Следвай пътя на жабите. Защото жабите най-много пеят, когато наближи време локвата да изсъхва. Думите на жабешката песен са: „кум-кво-ква“ – дойде време за човешкото спасение.
В началото на лятото вие слушате вестта на тези Божии пророци, които се провикват от изсъхналите блата: „Свестете се хора и тръгнете в пътя, който води към голямото море“.
Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България - Варна, 20.9.1895г.
