Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не ви наричам вече раби, вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца си, явих ви го“. Какво е чул? – За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците си със силата на природата, затова при един случай те Го запитаха: „Учителю, според както ни учи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там?“ Христос им отговори: „Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно“. Това значи: „Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител“. На кого? – На ученика. Затова се казва в Евангелието: „Без Мене нищо не можете да направите“. Образец трябва на света!