Човек трябва да има послушание към Бога, не само когато е слаб, глупав или невежа, но и като силен, учен и разумен човек.

Всяко изпитание има за цел да развива в човека вътрешно послушание.Когато се говори за послушание, хората мислят, че притежават това качество. Те са послушни, когато са слаби и невежи. Обаче, срещате някой силен, учен човек, върви гордо, с изправена глава, с ръце в джобовете си или отзад, никого не иска да знае. Преди всичко, не е правилно да туря човек ръцете си в джобовете си или отзад. Нито едното положение на ръцете е правилно, нито другото. Човек трябва да държи ръцете си в естествено положение, отстрана на тялото. Тъй щото, човек трябва да има послушание към Бога, не само когато е слаб, глупав или невежа, но и като силен, учен и разумен човек. Това е истинско послушание.

Правилни изводи,
ООК - София, 13.3.1929г.