Никой не може да носи страданията на целия свят, но всеки може да носи своите страдания, като част от общите страдания, и да не се радва за привилегията, която му е дадена.

Сегашните хора се оплакват от неуспехи в живота си. Защо не успяват? Защото се залавят за велики работи. На всеки човек е дадено да носи по една малка част от общия товар, а не целия. Никой не може да носи земята на гърба си, но всеки може да носи по една малка частица от нея. Никой не може да носи страданията на целия свят, но всеки може да носи своите страдания, като част от общите страдания, и да не се радва за привилегията, която му е дадена. Привилегия е за човека да страда. Чрез страданията той вижда, че е предпочетен. Кой ученик не страда? За да научи уроците си, той употребява 4–5 часа от времето си, не си доспива, понякога не си дояжда, както трябва, мъчи се, но в края на краищата мъчнотиите и страданията му се възнаграждават. Който не е учил, не е страдал, не се е мъчил, животът му не се нарежда добре. Трудолюбивият ученик се възнаграждава, а ленивият – страда. Ако този закон е верен за обикновения ученик, колко по-верен е за ученика на новото. Който иска да бъде истински ученик, не трябва да бяга от страданията, нито да се оплаква от тях. Като човек, като ученик в живота, всеки трябва да бъде носител на Божествените идеи, колкото малки и да са те, колкото страдания и да му причиняват. Най-малката Божествена мисъл е в състояние да повдигне човека, да го постави на здрава основа. Не мислете за големи идеи, които могат да ви спънат. Приемете малките Божествени идеи в себе си, както майката отглежда детето си в своята утроба. Отхранвайте малките идеи като малки деца в себе си, за да се радвате някога на големите идеи. Малките идеи се посаждат в човешката душа, растат, развиват се, цъвтят, завързват плод и зреят. Ако не сте сели, какво ще очаквате?

Божествената мисъл,
МОК - София, 4.9.1927г.