Вие сами пожелахте да дойдете на един бал, на едно представление.

Един автор, няма да кажа името му, има една странна теория за въплътяването на душите. Няма да ви я представя в научна форма, но ще ви я изложа така, че да бъде достъпна за вашия ум. Според него, всички човешки форми в невидимия свят са изложени на витрини, като хубави, красиви човешки дрешки. Душите на небето, като минават покрай витрините, спират се и гледат – много красиви са тези дрешки. У всяка душа, като минава покрай витрините, се заражда желание да си купи една дрешка. Обаче правилото там е следното: щом някоя душа си избере една дрешка, трябва да я облече още в дюкяна, да види, дали и приляга. Но като се опита веднъж да облече една от тези дрешки, не може да я съблече вече. Колкото повече се мъчи да я съблече, толкова повече се впива в нея, докато най-после душата загубва съзнанието си и слиза долу на земята. Та всички вие, които ме слушате тук, сте ходили в Божествената витрина да си вземете по една дреха. И всеки от вас носи дрехата, която е купил от горе. Сега вие се оплаквате, защо Господ ви е пратил на земята. Не, вие сами ходихте да си купите дреха за земята и се облякохте в нея. Вие сами пожелахте да дойдете на един бал, на едно представление. И ето, сега сте на това представление. Какво лошо има в това? Както виждате, аз ви говоря на човешки език.

Ще се изкоренят,
СБ - София, 29.8.1926г.