В живота си ние трябва от всяко нещо да изваждаме известни изводи. Човек е поставен на земята. Какво е неговото предназначение на земята? Да се саморазвива и да се самовъзпитава. Той ще мине през едно самовъзпитание, през един режим неприятен. Всеки един си представя на земята един живот, какъвто не може да се постигне. Някой път вървите до едно място добре, после става обратното. Единственото нещо е: каквито са вашите отношения към духовното, такива ще бъдат отношенията на всички сили, които действуват в природата, към вас. Но законът на любовта е разумен. Ако вие живеете по закона на любовта, тогава пак ще минете през известни мъчнотии, но лесно ще минете, ще се спогаждате с мъчнотията. А ако не живеете в закона на любовта, тогава ще дойдат най-големите мъчнотии. Когато има любовта, тогава човек има прозорливост, предвижда нещата, приготвя се и знае как да постъпва. А когато изгуби любовта си, той изгубва своето равновесие. Трябва да се наблюдавате, не да се съдите. Ще изучавате себе си. Някой път не може да познаете себе си. Някой път вие сте легнали по един начин и могат да дойдат много нисши същества и между тях не може да се познаете. Размесвате съзнанието си с другите съзнания. Вие не знаете тогава как да постъпите. За пример кажат ви нещо, вие търпите, търпите до известно време и после кипнете. Развали се всичко. Този човек, който учи търпението, прилича на следния случай. Българинът като играе, клекне, викне "иху-ху". Веднъж един казал на този, който играе: "Ще играеш, но няма да викаш "иху-ху" и тогава ще ти дам крава с теленце." Онзи почнал да играе и по едно време казал: "Ритам ти кравата и телето" и извикал: "Иху-ху." Вие казвате: "Аз ще търпя вече." Но дойдете до едно място и си кажете: "Не се търпи вече."