Душата има много състояния.

Мислите ли, че като гледате прозорците на някой човек, там е и човекът? Някой момък като минава покрай прозорците на своята възлюбена, поглежда да я види, но някой път я няма. Горкият минава той сутрин, минава вечер, няма я там. Когато светят прозорците, тя е там. Някой път, обаче, прозорците не светят и той си въздъхне и казва: няма я пак! Не, тя е там, но гледа го от тъмната стая. Значи, прозорците и тя не са едно и също нещо. Ще кажете: прозорците, това са очите на човека. Ами ушите къкво нещо представляват? Те са слушалките. И те не представляват същинския човек. Някой път душата и духът може да са пред слушалките, а някой път може и да не са там. Душата има много състояния. Някога вие мислите, че сте в душата си, но не сте. Човек едновременно живее два живота. Денем живее по един начин, постоянно се тревожи за разни взимания-давания, а вечерно време влиза в друг свят, където си почива. Той е реален свят. В него нещата нито се губят, нито се създават, а само се видоизменят.

Което дава живот,
НБ - София, 30.5.1926г.