Горко на този, който не пости!

Дойде някой при мен и ме пита: „Колко дни трябва да постим, три или пет?“ Казвам: ако не вършиш волята Божия и 20 дни да постиш, нищо няма да те ползва. Има друг един пост. Ако аз постя 10 дни и всеки ден нося своето ядене на бедни вдовици и сирачета, разбирам такъв пост. Те ще кажат: „Господи, благодарим Ти, дето ни изпрати този брат!“ Или ако постя, за да очистя един недъг от себе си, разбирам такъв пост. Или ако постя, за да придобия разположение на душата си, или да създам добри мисли и чувства в себе си, разбирам такъв пост. Но ако постя само за да изтощя тялото си и да не мога да работя, не разбирам такъв пост. Тогава някои ще кажат: „Като е така, да не постим, да не изтощаваме тялото си“. Това е още по-опасно. Горко на този, който не пости! Човек, който никак не пости, е натоварен кораб, който ако влезе в развълнуваното море, опасност го застрашава. Човек, който пости много, е празен кораб, без никакъв товар. И той може да се обърне, като влезе в бурното море. Тогава на първия казвам да пости, да се изпразни малко, или с други думи: да слезе на някое пристанище, да извади малко от своята стока, да се поразтовари. На втория казвам: натовари малко кораба си! Като се срещнат празен и пълен кораб, пълният да каже на празния: ела, братко, вземи половината от моя товар!

Имената са ви записани,
СБ - София, 25.8.1926г.