Добър човек аз наричам този, който не изнасилва себе си, нито ума си изнасилва, нито сърцето си изнасилва, нито волята си изнасилва.

Добрината на човека има отношения към окръжаващите, към съществата, с които ти съжителстваш. Добър човек аз наричам този, който не изнасилва себе си, нито ума си изнасилва, нито сърцето си изнасилва, нито волята си изнасилва. Той е според мене добър човек. Всеки, който изнасилва ума си, за да стане нещо повече, всеки, който изнасилва сърцето си, за да стане нещо повече и всеки, който изнасилва волята си, за да стане нещо повече, този човек не е разбрал философията на живота. Защото неговият ум на физическото поле зависи от устойчивостта на неговата нервна система. Когато неговите нерви се разкодират и не могат да предадат тази енергия, която мисълта изисква, той ще стане слабоумен. Неговата добрина на сърцето се предава по известен род нерви и те като отслабнат, той не може да развие своята добрина и той става малодушен. И след това, като отслабне неговата воля – неговата воля се предава по трети род нерви, и те като отслабнат, не могат да вършат работата си навреме, той не може да предава своята силова енергия и той ще стане безхарактерен. Та ние трябва да дойдем до онова положение да можем без нерви, да нямаме нужда от нерви. Нервите са играли своята роля, проводници са те. Трябва да създадем нещо по-хубаво от нервите или трябва да се създадат нерви, които да се не разстройват. Не да стане човек неврастеник.

Добродетелната жена,
НБ - София, 14.5.1933г.