Човек сам трябва да ограничава ума си от известни мисли, сърцето си от известни желания, които носят отрова в себе си.

Какво предпочитате вие: да ядете круши или да ги садите? Обаче може ли човек да яде круши, преди да ги е сял? Посаждането винаги предшества яденето. Това показва, че реализирането на желанията е в зависимост от много неща, от известни закони. Според тези закони много от човешките желания остават непостижими. Един от тези закони гласи: човек не може да постигне дадено желание, преди да го е посадил. Въз основа на същия закон човек не може да бъде добър, преди да е посял нещо в себе си. Доброто не е нищо друго, освен Любов, изразена на физическия свят. Понеже Любовта не съществува на физическия свят, затова Доброто се явява като нещо материализирано. Когато Любовта слиза от Божествения на физическия свят, тя се превръща в Добродетел. Когато слиза в Ангелския свят, Любовта се изявява като интелигентност, като Мъдрост или като Знание. Следователно човек не може да яде, докато не е работил. Ако някой минава покрай една плодна градина, в която нищо не е сял, той няма право да яде от плодовете на тази градина. Щом нищо не е сял, той няма право да яде. Художникът рисува една картина, но докато не я завърши, не дава тя да се гледа. Имате ли право вие да я гледате, преди той да я е изложил? – Нямате право. Когато художникът изложи картината си, всеки има право да я гледа. Следователно, когато искаш да вкусиш от плодовете на някоя чужда градина, ти трябва да се сприятелиш с този, който е садил дърветата. И тогава яденето на всеки плод, който той ще ти даде, ще бъде благословение за тебе. Значи човек няма право да яде круши или друг някакъв плод без позволение. Че е така, можете да си отговорите чрез въпроса: „Може ли пеперудата да яде круши? Може ли микробът да пие мляко?“ Това показва, че яденето представлява цял процес. Не е безразлично каква храна употребява човек. Той трябва да яде само такава храна, която може да го ползва. Каква полза може да донесе известна храна, ако тя само мине и замине през организма, без да остави нещо? Ето защо човек сам трябва да ограничава ума си от известни мисли, сърцето си от известни желания, които носят отрова в себе си. Има неща, от които човек временно поне може да се откаже. Човек не може да мисли всичко, каквото му дойде на ума. Какво ще стане с вас, ако в стаята, в която седите, внеса едно шише с отровен газ? Достатъчно е да помиришете този газ, за да избягате всички навън. Не избягате ли, нещастие ви чака. Като знаете това, вие трябва да правите избор в своите мисли и желания.

Здраво мислене,
МОК - София, 16.5.1926г.