Благородството изисква от човека да се радва, когато види двама души да се обичат.

Казано е в Писанието: „Човек губи любовта си, когато се отклони от Бога." Следователно, ако човек се усъмни в Бога, той непременно ще изгуби любовта си. Ако пък прояви любовта си към някого, той трябва да знае, че върши това заради Бога. Щом е тъй, трябва ли да очаква нещо от човека, а после да се разочарова, да се отчайва? Любовта е акт към Бога, а не към хората. Майката заради кого люби детето си? За самото дете ли? -Не. Любовта на майката към детето е в отношение право пропорционално на любовта й към мъжа. Колкото повече майката е любила мъжа си, толкова повече тя ще обича детето си. Невъзможно е майка да обича детето си, ако не е обичала мъжа си. От такова дете нищо не може да се очаква. Щом детето се роди и започне да расте и да се развива, любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на любовта към детето й: колкото повече обича детето си, толкова и любовта към мъжа й намалява. Значи, каквато е била първоначално любовта на майката към мъжа, такава е любовта към детето й. Тогава мъжът започва да чувствува, че жена му не го обича както по-рано. Между мъжа и жената като че настава някакво охлаждане. Такъв е законът на физическия свят. Така се проявява любовта във време и пространство. Този закон действува не само между мъже и жени, но още между слуги и господари, между приятели и т. н. Следователно всеки обект може да отвлече вниманието на човека от прякото му предназначение. Често майката дава повече любов на сина, отколкото на мъжа си. Тя повече уповава на сина си, отколкото на мъжа си. Обаче случва се и обратното: майката обича повече мъжа си, отколкото сина си. Когато мъжът види, че жена му обича повече сина, в подсъзнанието му се заражда огорчение, вследствие на което синът не може да живее дълго време и умира. Значи той няма условия да остане в този дом. След смъртта на сина любовта на майката се прехвърля върху мъжа. Ако пък мъжът обича дъщерята повече от жена си, в последната може да се породи тъга, огорчение, вследствие на което дъщерята умира. Колко майки и бащи са уморили синовете и дъщерите си по силата на този закон! За да се разреши този въпрос, за да се избегнат тия нещастия, от съвременните хора се изисква самообладание и благородство. Благородството изисква от човека да се радва, когато види двама души да се обичат. Когато две приятелки се обичат, те трябва да бъдат внимателни, да не се натъкнат на този закон. Как ще се натъкнат? Случва се, че едната от тях обикне друга някоя. Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бяга, да се махне от света. В случая и от двете се изисква благородство, да приемат третата между тях свободно, с широта на сърцето, без да накърнят с нещо чувствата си.

Любов – колективност,
ООК - София, 24.11.1926г.