Не е човекът, който е създал мисълта. Всяка мисъл има Божествен произход.

Мисълта е мощна сила, но за да се проектира, човек не трябва да допуща никакво съмнение. Каже ли, че нещо може да стане, той трябва да остави мисълта да работи. Който оставя мисълта си да работи, той е онзи, който слуша гласа на своя пастир. Не е човекът, който слуша своя пастир, но мисълта му; не е почвата, която е създала дървото. Дървото има съвършено друг произход. Не е човекът, който е създал мисълта. Всяка мисъл има Божествен произход. Гледате, че някой поет пише хубави работи. Обаче, поетът не пише по своя инициатива – някой му диктува, а той пише. Тази е причината, задето поетът пише при особени условия, а не всякога и на всяко време. Истинският поет пише всякога по вдъхновение, което иде от висшите светове. Душата на човека е потопена в тия светове и оттам черпи своя живот.

Моите овце слушат моя глас,
НБ - София, 11.8.1929г.