Всеки човек трябва да знае, че има дух в себе си, автор на всичко онова, което той счита невъзможно.

Някой поет сяда да пише, но не му върви. Хваща главата си, почесва се, става, сяда, движи се, докато най-после се обезсърчи и каже: „Поет от мене не може да стане!" Щом каже така, Божественото в него се събужда и му нашепва: „Седни и пиши! От тебе поет сега именно може да стане, защото призна в себе си, че не си ти, който можеш да направиш нещо." Този поет веднага се вдъхновява и започва да пише. Значи духът диктува на поета какво да пише и после му казва: „Хайде, сега вече можеш да се подпишеш вместо мене." Същото става и с учените хора. Някой учен иска да пише по даден въпрос, но не може. Става, сяда, движи се, докато най-после каже: „От мене учен човек не може да стане!" Щом каже така, духът го подкрепва и казва: „Седни да пишеш! Ще пишеш, каквото ти казвам, и ще видиш, че учен човек ще станеш. Хайде, подпиши се сега." За тези случаи англичаните имат следното изречение: Погрешките и неуспехите на хората са благоприятни случаи за проява на Бога. С други думи казано, там, дето човек скъсва, Бог започва. Бог никога не оставя душата да пропадне. Дойде ли човек до пълно обезсърчение и отчаяние, Той му казва: „Започни да работиш! Аз ще бъда с тебе и ще ти помагам. Ти ще се проявиш, ще постигнеш своите копнежи." Следователно всеки човек трябва да знае, че има дух в себе си, автор на всичко онова, което той счита невъзможно. Духът на хората е ценен в това отношение, че той ги свързва с Бога. Той е автор на всички неща на земята, заради което хората трябва да го слушат. Щом слушат духа си, те ще слушат и Бога, понеже духът е изпълнител на волята Божия. Имайте високо мнение за духа си като велик автор, като авторитет, като тълкувател и изпълнител на волята Божия.

Човешкият дух,
ООК - София, 3.11.1926г.