Вътрешната връзка с Бога, това е говорът на Бога към мен; външна връзка, това е говорът на моята душа към Бога.

Най-скучното нещо е човек да слуша себе си, да го преповтарят и да бъде едно ехо. Онова, което е излязло от нас, да върви във вечността, а ние да чуваме само Божественото. За нас има смисъл да възприемаме, когато Бог ни говори, да чуваме Неговият глас и да не бъдем ехо. Когато аз говоря, Бог да ме слуша. Когато аз ви говоря, не говоря на вас, на Господа говоря. Казвам: Господи, хубав е Твоят свят! Като виждам тези животни, тези цветя, тези хора, които Си направил, аз се радвам в себе си. По този начин аз се изказвам, какво мисля в себе си за Бога. И тогава Той започва да ми говори. Като слушам Неговото слово, Неговата Истина, Неговия глас, това е възкресение на душата. Между човека и Бога трябва да има истинска обмяна! Туй наричам истинска радост: да зная да говоря на Бога, и Той да ми говори. Мога ли аз да говоря на Бога, може ли и Той да ми говори, имам външна и вътрешна връзка с Бога. Не Му ли говориш, не ти ли говори, ти си като онези ученици, които отиват на училище с неприготвен урок и казват: учителю, не си зная урока. Или пък отидеш при учителя си и знаеш да повтаряш урока, който той ти е преподал. Мислите ли, че учителят ще остане доволен да повтаряш това, което той веднъж е казал? Благодарен ли ще бъде учителят, ако сто души ученици му повторят същия урок по Закон-Божи, например, който той преподал вече. Аз мисля, че за в бъдеще учителите няма да употребяват сегашната система, няма да изпитват учениците върху туй, което те са преподали. Учителят ще им каже: кажете ми онова новото, което научихте от преподадения урок! Искам да ми кажете нещо ново от себе си. Сега, аз внасям тази мисъл във вас, не за да я повтаряте, но всеки един от вас, както през днешния ден, така и за в бъдеще, да държи тази мисъл в ума си, - да направи връзка с Бога. Аз не правя въпрос, дали имате, или нямате такава връзка, но искам да ви обясня, какво трябва да се подразбира под думите "връзка с Бога". Вътрешната връзка с Бога, това е говорът на Бога към мен; външна връзка, това е говорът на моята душа към Бога. Когато кажем вътрешна връзка, подразбираме, че Бог ни говори, а когато кажем външна връзка, подразбираме, че ние говорим на Бога. Когато страдам, аз говоря на Бога; когато се радвам, Бог ми говори. Да говоря на Бога, това не значи да седна пред Него и да повтарям молитвата "Отче наш". Това не е молитва. Не, ще седна пред Него смирено и ще Му кажа: Господи, Боже мой, пет пари нямам, нито знание имам, нито сила имам, моята сила е толкова малка, почти детинска, та ме е страх дори от една мечка. Ти ме научи, кажи ми, как да се справя с мъчнотиите в живота! Искам да премина през гората, страх ме е от мечките, страх ме е също да ме не ухапе някоя голяма змия. Кажи ми, как да прегазя онази голяма река. Научи ме, Господи, страх ме е да се не удавя! Тъй говори на Господа! Тогава Господ ще ти покаже, от какво има нужда тази мечка и ще те научи, какво трябва да кажеш на мечката. Какво трябва да кажеш на змията, какво трябва да кажеш на реката. Той казва: "Ти ще отидеш при мечката и ще и кажеш само една дума и тя ще ти отвори път. Ще отидеш при змията, ще и кажеш само една дума, и тя ще ти отвори път. Ще отидеш при реката, ще и кажеш само една дума, и тя ще ти отвори път." Ти като тръгнеш, пак трепериш, но кажеш на мечката една дума, и тя се позасмее, отвори ти път. Дойдеш при змията, кажеш и една дума, и тя ти отвори път. Дойдеш при реката, кажеш и една дума, седнеш над водата и хоп, на другия бряг си вече! След това казваш: каквото Господ ми е казал, всичко това е Истина. Като се върнеш вече с туй съзнание, имаш ли страх от мечки? Казваш: зная една дума, на която мечката се подчинява, зная една дума, на която змията се подчинява, зная една дума, на която реката се подчинява. Казвам: по-добре да знаеш една такава дума, отколкото хиляди обикновени думи. По-добре да имаш само един картоф, който да посадиш в земята, отколкото да имаш хиляди картофи, изгнили в някоя изба.

Вътрешни и външни връзки,
МС - София, 7.7.1926г.