Съвременните хора търсят лесния път. Лесен път няма. Учение се изисква от всички! Някой казва: „От много работа забравих Господа“. – Всичко можете да правите, но същественото трябва да помните. Какво по-съществено за вас от Бога? Както помните какво трябва за вас, така помнете и за другите. Хората помнят за себе си всичко, но щом дойде до другите, забравят. Седнал някой да яде, а друг стои при него и го гледа. Той не се сеща да му предложи, заедно да хапнат. Молиш се на Бога, искаш да бъдеш постоянно в Неговия ум. Щом искаш това от Бога, и ти трябва да Го помниш. Ако Бог не ни държи в ума си, от нас нищо няма да излезе. Божията мисъл е постоянно върху нас и ни въздейства. Бог има търпение, с хиляди години чака да се обърнем към Него. Той всяка сутрин ни поглежда, изпраща ни своя поглед и ни оставя по-нататък да работим. Питам: Поглеждате ли и вие своите приятели така? Щом си спомните за някой ваш приятел, вие казвате: Вчера той ме погледна криво, каза ми една лоша, обидна дума. Обидната дума е таралежът, от когото хората трябва да се пазят, да стоят далеч от него. Недъзите в хората са също такива таралежи, от които трябва да се предпазват. Ето защо, когато се натъква на своите или на чуждите недъзи и отрицателни мисли и чувства, човек сам си създава големи нещастия. Те не са нищо друго, освен отрова, която руши организма му. Следователно всичко отрицателно ще държите вън от себе си, вън от съзнанието си, вън от физическата си обвивка. Това значи да има човек самообладание. Който има самообладание, той може да се противопостави на лошите мисли, които хората отправят към него. Как? Като си помисли само, че Бог е Любов. Такъв човек е силен. Някой казва: „Мразят ме хората, не мога да се справя с техните лоши чувства към мене“. Казвам: Всички хора не могат да ви мразят. Мразят само ония, които вървят в съгласие с черната ложа, но всички, които следват пътя на Белите Братя, не мразят. Невъзможно е човек, който люби Бога, да мрази хората. Някой може да ви каже една обидна дума, да ви огорчи – това не произлиза от неговата зла воля, но от подхлъзване на езика. Изобщо, човек трябва да се контролира, да владее езика си, да наблюдава движенията си, да не се поддава на външни, на чужди влияния.