Ученикът обаче никога не трябва да забравя, че е дошъл на земята да учи и от всичко, което му се случва, той трябва да вади поука за бъдещия си живот.

Като наблюдавам учениците, и млади, и стари, виждам, че те вървят по един и същ терен. Често някой казва: “Мене никой не ме зачита, никакво внимание не ми обръщат.” Мисли ли ученикът така, той счита себе си за високопоставена личност, на която трябва специално да се обръща внимание. Той се счита за царски син. Ученикът обаче никога не трябва да забравя, че е дошъл на земята да учи и от всичко, което му се случва, той трябва да вади поука за бъдещия си живот. Казвате: “Остаряхме, побеляхме; кога ще учим?” Казвам: Що се отнася до науката, до учението, нито старостта, нито белите косми могат да бъдат пречка. – “Ама ние се отчаяхме, обезсърчихме се.” – И това нищо не значи. Остаряването и побеляването се дължат на съвсем други причини. Защо остарява човек? – Защото не учи. Защо се подмладява човек? – Защото му дават условия да учи. Рече ли някой, че е стар, че е побелял, това показва, че той не иска да учи, вследствие на което са го изпъдили от училището. Разкае ли се, пак го приемат в училището, дето отново се подмладява и започва да учи. Вън от Божието училище има старост, а в Божето училище има младост.

Оглашен, вярващ, ученик,
ООК - София, 16.6.1926г.