Ако въображението на човека е силно развито, може да го спъне. В такъв случай, той трябва да прилага волята си, за да се справя с известни мъчнотии. Запример, виждате, как един човек ходи свободно по дъска, дълга пет метра, но сложена на земята. Той стъпва на дъската, върви от единия до другия й край, без да се страхува от нещо. Обаче, поставите ли тази дъска на гредите на някоя висока къща и го накарате да върви по нея, той веднага ще се откаже да направи това. – Защо? – Въображението действува в него. Той си представя, че като стъпи на дъската, може да падне от къщата и да се убие. Ако би приложил волята си, той би могъл свободно да върви по дъската, без никакъв страх за живота си. Следователно, докато мъчнотиите на човека са върху почвата, на която той действува, те са преодолими. Но щом същите мъчнотии се подигнат на височина 10 – 15 м. във въздуха, човек се отказва да мине през тях. Той се страхува да не падне от тази височина и да се убие. Защо трябва да се страхува, щом е минал вече тази мъчнотия? Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята. Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди. Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин. Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата. Запример, той се страхува от жаба или от мишка. Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване. По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата.