Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него.

Питам: Майката как изпитва детето си? Тя знае за пример, че детето й обича баница. Направи хубава баница и му слага да яде. В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче. Сега майката наблюдава какво ще прави детето й. Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов. По същия начин и Бог изпитва хората. Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му. Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните. Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно. Може би това парче баница не е приготвено за него. Неговото парче го чака. Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него. В едно семейство поканват 12 души на обяд. Домакинята турила на масата 12 прибора, като е определила кой де да седне. Дохожда един от поканените и, без да чака покана, сяда на първо място. Влиза домакинът, вижда, че този гост е заел първото място и остава недоволен. После казва на жена си: „Втори път ще внимаваш да не стават такива работи. Друг гост беше предвиден за това място." Тъй щото човек трябва да бъде внимателен, да не внася в съзнанието на другите хора мисли, които създават огорчения, пертурбации.

Любов – колективност,
ООК - София, 24.11.1926г.