Като почнеш да мериш любовта си, тя пресъхва.

Има деца, които искат много да растат. Ден след ден бележи колко е израснало. Минава се година, две, туй дете ще се стопи, не расте. Щом престане да мисли за ръста си, веднага почне да расте. А от този род е и умственото развитие на човека: той трябва да обича да има знание, да се стреми, без да го свързва това с растежа на своя ум. Почнеш ли да мислиш за растенето на своя ум, непременно ще се спънеш. За знание да придобиете, да, за това ще мислиш, но да развиете ума си с това, няма да мислиш. За своето умствено растене нищо няма да мислиш. После, същият закон е верен и за сърцето. Като почнеш да мериш любовта си, тя пресъхва. Не се спирай да определиш каква е любовта ти. Защото, без да я ограничаваш, тя се развива много по-добре; ограничиш ли любовта, тя не расте вече. После, същият закон е верен, ако искате да знаете кой колко ви обича, и съдите по това заради любовта, колко сте израснали. И себе си ще спънете, и който ви обича, и него ще спънете. То е закон: не мислете кой колко ви обича. Защото, ако искате да узнаете колко ви обича някой, тук има вече едно малко користолюбие. То е търговска работа, искате да знаете какъв е капиталът му.

Светото място,
МОК - София, 13.2.1927г.