Всички страдания показват, че ние сме вършили работи, без да сме питали Господа.

Да бъде човек работник в Царството Божие, това е най-голямата привилегия, която той може да има. Във всяко съществувание да бъдеш работник на делото Божие, по-велико нещо от това няма. Следователно, всички трябва да се стремите да разбирате живота. До тогава, докато вие се тревожите, докато вие искате само радости, не можете да разберете дълбокия смисъл на живота. Защо всеки избягва страданията? Защо да не желаете страданията еднакво, както и радостите? Ами че представете си, по-голямата част от съвременното богатство не се ли дължи на кожите на животните? Има търговци, които продават само лисичи кожи; има търговци, които продават само овчи кожи, волски кожи, свински кожи и т. н. Питам: туй богатство, придобито от кожата на всяко животно, не представлява ли неговото страдание? Ами колко време е работило това животно за тази кожа? Вие одерете тази кожа, погледнете я доволно и казвате на обущаря: я ми скрой едни обуща! Мислили ли сте, колко страдания са причинени, докато вие се обуете с тия обуща? При това, като носите тия обуща, и вие сте недоволни. Защо? Защото и самото животно е било недоволно. Вие носите известна дреха, направена от памук или от лен. Този памук или този лен е умрял, т. е. вие сте отнели живота му по същия начин, както и на животното, затова и той е недоволен. Казвате: така трябва да бъде, тъй е наредил Господ. Не, не е наредено така от Бога. Има друг начин, по който вие може да се ползувате от тия неща. Вие питали ли сте лена, памука и вълната, дали са готови да се пожертват за вас? - Не сте ги питали, затова и те са недоволни. Като облечете дрехи от тия материи, вие сте недоволни, и те са недоволни и тогава казвате: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете - сладки". Щом вашите дрехи са недоволни, вие можете ли да бъдете доволни? Вашият живот, или животът на когото и да е, не може да бъде хармоничен, докато няма връзка с Бога. Всички, които страдат, нямат връзка с Бога. Всички страдания показват, че ние сме вършили работи, без да сме питали Господа. Ние сме правили връзки, без да ни е позволено да ги направим.

Вътрешни и външни връзки,
МС - София, 7.7.1926г.