Докато не се изправите напълно, все ще боледувате.

Като ставам сутрин, отварям радио-телеграфа си, чувствам вашето разположение, проверявам мислите ви, изпитвам какво е вашето състояние: не ми се става от леглото, глава ме боли, неразположен съм. Казвам си: защо ще се моля сега? Толкова време съм се молил! Защо да чета сега Библията? Ред такива и подобни мисли и чувства минават покрай мене. Откъде идват те? – От Стара Загора, от Нова Загора, от София – от всички краища на България. Имам написан цял каталог от такива мисли. Това вие не разбирате, но аз виждам как стои тази работа в съзнанието ви. Наистина, трудно е да се служи на Бога, трудно е, когато човек дойде до положение да решава сериозни задачи. Затова казвам, че това е една работа, за която се изискват големи усилия. После, като се подвизаваме колективно, има и друга една опасност, а именно: общите добродетели можем да възприемем лесно, но и недъзите можем да си предадем лесно. Имам много такива примери. Ще ви кажа един от тях. Във варненско някъде, мъжът на една жена се разболява. Жена му казва: „Какво си станал такъв хилав, защо не се стегнеш?“ Той ѝ казва: „Какво да правя, не мога“. Тя му се смее. Обаче, в скоро време неговото състояние се предава на жената. Мъжът оздравява, но жена му се разболява от същата болест. Тогава той ѝ казва: „Ти защо си сега такава хилава?“ Та когато един оздравее, болестта ще дойде у другиго. Болезненото състояние у хората е като едно течение, което ходи, обикаля, постоянно циркулира между тях. То тръгва например, от София, отива в Стара Загора, после в Нова Загора и т.н., докато обиколи цяла България и после пак се връща назад. Не е лесно да изпъдиш болестта. Казва Христос: „Този род не излиза, освен с пост и молитва“. Пост и молитва – това е законът на жертвата. Човек трябва да жертва, но при това да бъде свързан с Бога, да живее в хармония с Него! Щом пожертваш всичко, това болезнено състояние веднага ще мине. Но вие не трябва да мислите, че сте свободни. Докато не се изправите напълно, все ще боледувате. Болестите са едно благословение, те са средство за урегулиране на силите в човешкия организъм. Те действат смекчително върху човешкия характер. Когато обаче дойдем до пълнотата на живота, всички болести ще изчезнат. За размишление през деня: „Любов безгранична, в която Бог живее“.

Светлият път на Знанието,
СБ - София, 22.8.1926г.