Не изнасяйте лошата страна на човека!

Казва Писанието: „С каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, ще ви се възмери“. Когато човек се съди, две положения го заставят да прави това. Например, когато той казва: „Аз не съм даровит човек, от мене човек няма да стане“, той не вярва в това, но по този начин той иска да провери, какво ще му кажат другите хора, да разбере какво мислят за него. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се възмери.“ Като говориш обидно за себе си, ще познаеш кой те обича и кой не те обича. Онзи, който те обича, ще каже: „Не, братко, не е така, ти не си неспособен човек“. А онзи, който не те обича, ще каже: „Така е, глупав, прост човек си, аз се радвам, че признаваш своята простота“. Това подразбирам „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се възмери“. Онези пък, които не те обичат, ще ти възмерят със същата мярка, с каквато ти мериш. Второто положение е, когато говориш добре за себе си. Казваш: „Аз съм добър човек“. Онези, които те обичат, ще кажат: „Право говориш, ние знаем отдавна, че ти си добър човек и се радваме, че казваш истината“. И те ще ти възмерят със същата мярка. Дали говорите за себе си, или за другите, всякога говорете добро. Не изнасяйте лошата страна на човека! По-добре е да кажете доброто, отколкото лошото. Всеки човек има и добра и лоша страна. Изнеси неговата добра страна! Ще ви приведа сега друг един пример. В Америка един богат чифликчия купува едно голямо пространство земя, което било покрито отгоре само с камъни. Той дълги години го изучавал, за да види по какъв начин ще може да го обработи. Най-после открил, че нещо около 20 сантиметра под тези камъни се криел богат чернозем. Той изкопал няколко дупки, извадил всичките тези камъни, от които направил един хубав чифлик, а черноземът разработил. Следователно по същия начин във всеки човек има нещо хубаво, което е дълбоко заровено в него. Затова именно изнасям Христовите думи: „Не съдете, да не бъдете съдени!“ Когато говорим за себе си, ще говорим така, както Бог ни е създал. Ще кажем: „Зная положително, че Бог е вложил в моя ум много хубави работи. Зная положително, че Бог е вложил в моето сърце много хубави работи. Зная положително, че Бог е вложил в моята душа и в моя дух велики работи. И сега, моето силно желание е да разработя всичко това, което Бог е вложил в мене, и да бъда верен на всички блага, които ми е дал“. Като говорим така на себе си, ще можем да говорим същото и на своите братя. Та когато някой път се казва, че трябва да бъдем заети със себе си, какво се подразбира? – Че трябва да изследваме онези неизследвани блага, онези неизчерпаеми богатства, които Бог е вложил в нас. И когато говорим за своите ближни, за своите братя и сестри, ще говорим за онези блага и способности, които Бог е вложил в техните умове и сърца. Това е красивото в света! Да бъдем запознати с човешката душа, да бъдем запознати с човешкия ум, да бъдем запознати с едно човешко сърце, това са най-красивите положения, които можем да придобием в живота си.

Да не бъдете съдени,
СБ - София, 24.8.1926г.