Най-първо Бог трябва да обикне себе си в нас и след това ние да обикнем себе си в Бога, а после да обикнем Бога в себе си.

Едно правило има, един закон, който казва: „Обичай ближния си като себе си.“ Това положение пълно ли е? Тъй, както сега се схваща, то е пълно, но на това изречение липсва нещо. Как любят хората себе си? Хората още не знаят да любят себе си. Ако извадя едного от вас и го запитам: „Как любите себе си?“ Какво ще отговорите? Човек люби себе си само тогава, когато пламъкът на неговата мисъл никога не се намалява, когато пламъкът на неговото чувство никога не се намалява и когато пламъкът на неговите действия никога не се намалява. Този човек има съзнание, той обича себе си, той тачи своите мисли. Той не казва: „Аз не мога да мисля, аз нямам любов.“ За такива мисли и за такива чувства аз не говоря. Човек трябва да каже: „Тази мисъл, която имам, е права; това чувство, което имам, колкото и да е малко, и то е право.“ Аз не говоря за великите мисли и за великите чувства. Аз говоря за микроскопическите мисли и чувства. Ако ние не тачим техния пламък, тогава ще изгубим и този пламък, който те имат. Ако аз не оценявам своята мисъл, как ще оценя мисълта на другите! Ако аз себе си не уважавам, как ще уважавам другите? Ако аз себе си не любя, как ще любя другите? Това значи да любиш себе си в другите, нищо повече. Да любиш себе си в ближния, значи да живееш в ближния и да любиш себе си в ближния. Ти, като любиш себе си в ближния, ти ще любиш и ближния си. В това отношение се обясняват и думите Христови: „Аз живея в Отца си.“ Какво значи да любим Бога и какво значи Бог да ни люби? Когато Бог ни люби, Той люби и себе си в нас. А когато ние любим Бога, любим себе си в Бога. Тогава? Най-първо трябва Бог да ни обикне. Най-първо Бог трябва да обикне себе си в нас и след това ние да обикнем себе си в Бога, а после да обикнем Бога в себе си.

Хигиена на живота,
МОК - София, 7.12.1928г.