Извадки съдържащи темите:

two lables
+

Когато се обезсърчи, разколебае, усъмни, човек трябва да внесе Божествения живот в себе си.

Съвременните хора търсят начини, как по-лесно да се справят с мъчнотиите си, но не им дохожда на ум да спрат вниманието си върху природата. Те трябва да изучават живата, разумна природа, да изучават нейните символи. Ако разбираха езика на природата, те биха избегнали много нещастия. Езикът на природата е език на символи. Тя говори на човека чрез символи. Ако види някъде посърнал цвят, с наведена чашка надолу, човек трябва да се спре пред него, да разбере, какво означава това. Ако и неговото състояние понижено, той ще намери нещо общо между себе си и цветето с увисналата чашка надолу. Той веднага ще потърси начин, да помогне на цветето. Ако разбере, че цветето се нуждае от влага, той веднага трябва да донесе вода да го полее. Щом го полее, цветето се освежава, подига чашката си нагоре и започва открито, с радост да гледа на Божия свят. Ако е разумен, човек ще разбере, че водата, като символ на живота, е в състояние да ободри всяко живо същество, да му даде тласък да върви напред. Следователно, когато се обезсърчи, разколебае, усъмни, човек трябва да внесе Божествения живот в себе си. Най-малката струя от този живот освежава, подига и насърчава човека. Затова на всеки човек се препоръчва да има абсолютна вяра в Божественото. Като ученици, и на вас се казва, че трябва да имате вяра в Божественото. Живее ли с тази мисъл, ученикът трябва да знае, че като човек, с възможностите на човешкото в себе си, той ще има много разочарования и неуспехи. Обаче, даде ли ход на Божественото, той ще има големи възможности. А да изучава себе си, всяка сутрин той трябва да знае, какво му предстои да свърши през деня. И вечер, преди да си легне, трябва да си даде отчет, какво е реализирал от дневната си програма, как е работил, защо е успял да реализира някои свои планове, а други не е реализирал. Само по този начин той ще разбере, какво и колко на сто дават човешките методи и колко – Божествените.

Справяне с мъчнотиите,
МОК - София, 23.1.1927г.