Дойде ли до трудни положения в живота си, човек трябва да потърси помощ в природата, между дърветата, изворите, растенията.

Може ли да запази нормалната си топлина и светлина, човек изпитва разположение на ума и на сърдцето си. Всички негови действия са хармонични. За такъв човек казваме, че е уравновесен. Щом топлината на човека се усили, в него става горение. Дето има горение, там се раждат противоречия, борби, смущения. Не е лошо нещо борбата, но тя има смисъл, когато се завършва с придобивки. Като се бори, човек заяква. Като живее, все трябва да се бори с някого. Ако няма с кого да се бори, той трябва да отиде в някоя гъста гора, да хване някое дебело, здраво дърво и да започне да се бори с него, не с цел да го победи, но само за упражнение. Като се побори малко с дървото, той се връща дома си доволен, че се е борил. В тази борба, дървото му е предало част от своята енергия, която го е обновила. И тъй, дойде ли до трудни положения в живота си, човек трябва да потърси помощ в природата, между дърветата, изворите, растенията. Човек минава през тежки душевни състояния, в които никой не може да му помогне. Външните хора са слепи за неговите преживявания, близките му – също. Той сам трябва да носи своя кръст. Единствена природата може да му помогне. Изпадне ли в такива състояния, човек сам трябва да се лекува. Какво прави говедарят при такива случаи? Той е сам между говедата си. Те не могат да го разберат и да му помогнат. Какво могат да направят те на неговия болен крак? Говедарят ще куца ден-два, докато сам по себе си кракът му оздравее. Който е минал през тези състояния, той може да го разбере, но не и да му помогне. Той ще му каже: Разбирам те, влизам в положението ти, но няма какво да се прави. Това са неизбежни състояния, през които всеки човек трябва да мине. Като живее на земята, човек ще се гневи, ще се бори, ще се ядосва.

Благоприятният час / Изпитите. Духовна връзка и помагане,
МОК - София, 19.12.1926г.