Има мисли и чувства, толкова отровни, че, в един момент, могат да отровят човека.

Като се проследят миналите епохи, през които човечеството е вървяло, както и сегашната епоха, през която минава, виждаме, че много повърхностни идеи са занимавали хората. Запример, една повърхностна, предвзета идея е тази, когато човек мисли, че е постигнал много нещо и няма какво повече да постига. Друга предвзета идея е тази, когато човек мисли, че нищо не е постигнал и не може да постигне. Едната идея е положителна, другата – отрицателна. Двете идеи са равносилни, но нищо не дават. Който мисли, че много нещо е постигнал, той нищо не дава; и който мисли, че нищо не е постигнал, и той нищо не дава. Сега, вие ще се запитате, какво отношение имат тези два минуса към вас. Щом се стремите към Божествения живот, те не могат да съществуват във вашия живот. Въпреки всичко, обаче, вие се натъквате на тия минуси и по този начин, се заблуждавате. За да не се самоизлъгва, човек трябва да има такава мярка, с която точно да мери нещата, да знае истинското им тегло. Ученият трябва да си служи с толкова чувствителни везни, с които да измерва теглото на най-малките величини. Същият закон има отношение не само към психическия, но и към физическия живот на човека. Запример: на трескавия дават известна доза хинин. Обаче, ако, по невнимание, му се даде по-голяма доза, животът му се излага на опасност. Ето защо, когато се дават отровни лекарства на болните, дозата на тия лекарства трябва да бъде точно измерена, с най-чувствителни везни. Да си служим с такива везни и в психическия живот, това значи, всеки момент, да имаме будно съзнание към своите мисли и чувства, да ги различаваме като вредни и безвредни и с оглед на това, да ги допущаме да минават през съзнанието ни, само в точно определено тегловно отношение. Има мисли и чувства, толкова отровни, че, в един момент, могат да отровят човека. Като са знаели това, от най-стари времена даже, в окултните школи не се е позволявало да влизат неподготвени ученици. Преди да постъпи в окултна школа, ученикът трябвало да различава отровните мисли и чувства от безвредните, от възвишените и да знае, кои в каква доза да употребява. Които не разбират този закон, те мислят, че човек е свободен да мисли, да чувства и да действа, както намери за добре. Не е така. Човек не е свободен да върши, каквото иска. Някой дигне камък и пукне главата на приятеля си. Свобода ли е това? Свободен човек е онзи, който може да се освобождава от ограничителните условия, при които се намира.

Който слуша моите думи,
НБ - София, 4.8.1929г.