Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.

Когато пеете високо, натъртено,вие ще привлечете около себе си съответни сили, съответни същества. Ако пеете тихо, меко, ще привлечете около себе си същества от по-висока култура. Човек трябва да пее с убеждение. Когато умът на човека не работи, той не може да пее меко. Дето има разумност, там има ритмус, има съответствие между всеки тон и слог. Това се забелязва и в поезията, и в музиката, и в говора. Всяка дума, която произтича от Духовния свят, носи в себе си и ритъм, и мекота, и благост. Често от устата на някой човек излизат благи думи, но сърцето му не е благо. Случва се и обратното: думите са груби, а сърцето е меко. Това показва, че вътрешните побуждения на този човек са благородни. Щом побужденията на човека са добри, благородни, те са в сила да смекчат неговия глас. Следователно най-правилно е, когато между външните и вътрешните прояви има пълно съответствие. И тъй пеенето трябва да изразява права мисъл и благородни чувства, които да смекчават и облагородяват характера на човека. Пение без говор и чувство без мисъл не могат да съществуват. Истинското пение трябва да включва в себе си три елемента: първо, то трябва да се подтиква от разумната Любов; второ, то трябва да се придружава с Вяра, която дава широчина, простор на гласа; трето, в пението трябва да има Надежда, че това, което се пее, трябва и може да се реализира. Щом в пението има Вяра, Надежда и Любов, и Животът се проявява. Някой казва: Защо ми трябва да пея? До песен ли ми е сега? Когато човек е неразположен духом, той трябва да пее. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.

Обективен и субективен ум,
ООК - София, 22.12.1926г.