Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората.

Когато влизате в окултна школа, пазете се да не изпадате в заблуждение, да мислите, че много знаете и разбирате. На това основание всеки може да каже, че иска да бъде свободен, да се движи, дето иска, да мисли и чувствува, каквото иска, да прави, каквото иска и т. н. Да иска човек да прави, каквото му дойде наум, да бъде свободен, това е равносилно да мърда, да движи листата на Свещената книга. Казвам: Никой няма право да мърда листата на Свещената книга! Какво ще стане с тази книга, ако всеки пожелае да движи листата й? – Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие. Следователно, когато и вие се приближавате един към друг, трябва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате. Който изтрива Божественото в другите, ще го изтрие и в себе си. За пример някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействувате, да го изправите. Не се занимавайте с другите хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата. Бог е определил специални същества за тази работа. Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие. Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете. Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се. Аз виждам деца, които постоянно се движат около учителя си и всичко, каквото той им каже, изпълняват. Обаче, отдалечат ли се от учителя на една крачка само, започват да го подиграват, да му се смеят. Значи те са го излъгали. Сега и на вас казвам: Не мислете, че можете да ме залъгвате, че съм изгладил ръбовете ви. Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви. Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа. Аз оставям хората свободни. Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога. Вън от това те не ме интересуват. Следователно, когато и вие се доближавате един до друг, пазете известно разстояние помежду си, да не се изтривате. Някой се приближи до някого и казва: „Този човек е много остър, трябва да стоя далеч от него." Да, не се приближавай до този ръб, заобиколи го, стой настрана, да не те убоде. Ако ти си жива книга, ще кротуваш, докато господарят дойде. Само той има право да отваря страниците на тази книга.

Говор и пение,
ООК - София, 1.12.1926г.