Казвам: ако ние от наше гледище искаме да осъдим идолопоклонниците, ще изпаднем в същото противоречие, в каквото е изпаднал и този ангел.

Когато говоря за Любовта, подразбирам съвършенството на Бога, изявлението на Бога в Неговата пълнота, т.е. във всички Негови прояви. Любовта е единствената сила, която ни свързва с Бога, а не нашето външно величие. Има нещо тайно във всяка душа, което даже и другите не подозират, но Бог, Който вижда цялата вечност, вижда какво може да излезе от всяка душа. Вие може да гледате една душа, че е бедна, страдаща, без никакво външно величие, но Бог обръща специално внимание на тази душа. Ще ви приведа един пример. Един от висшите духове веднъж видял, че Господ обръща голямо внимание на една душа на земята, всяка сутрин се обръща към нея, вслушва се, като Му говори. Той се заинтересувал силно, каква ли ще е тази душа, която заслужава Божието внимание. Той си помислил: „Тази душа трябва да е някоя светла, велика, щом Господ я обича така много, щом се занимава толкова много с нея“. Този ангел пожелал да види, коя е тази душа, да се запознае с нея . Той казал: „Господи, много ти се моля, голяма привилегия ще бъде за мен да ме пратиш да видя тази душа, с която Ти всяка сутрин говориш“. Господ се обърнал, погледнал го и нищо не му казал – пратил го на земята. И какво мислите? Завежда го в едно капище, където един беден човек, без никакво величие, се молел на Бога, като постоянно прегръщал един идол. Ангелът се почудил, как е възможно Бог да обръща такова внимание на този беден, на никого неизвестен човек. Да, но Бог вижда великото, което се крие дълбоко в тази душа. Вие ще кажете: „Какво голямо заблуждение, да прегръща човек един идол!“ Ами когато майката прегърне своето детенце и внесе всичката си надежда в него, не е ли същият този идол? Когато онзи християнин банкер прегърне своята каса, не е ли същият този идол? Той казва: „Парице, парице, всесилна царице!“ Ами когато онзи учен човек прегръща своята книга, не е ли същият този идол? Ами когато проповедникът прегърне Библията, не е ли същият този идол? Ами когато офицерът хваща своя нож, не е ли същият този идол? Ами когато един народ се бие със своите пушки и топове, не е ли същият този идол? Но Бог гледа много широко на нещата. Казвам: ако ние от наше гледище искаме да осъдим идолопоклонниците, ще изпаднем в същото противоречие, в каквото е изпаднал и този ангел.

Свещеният огън,
СБ - София, 27.8.1926г.