Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека.

Какво правят хората, когато грешат? Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили достойнството си. Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без да са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат. Ето защо човек трябва да бъде добър не за хората, но за себе си, без никакво користолюбие. Човек трябва да бъде чешма, от която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички без да очаква нещо. Който види тази чешма, да се зарадва, че може да утоли жаждата си. Всеки трябва да чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор. Казват за някого: Той е добър човек. Добър е, защото Бог, Който живее в него, е добър. Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека. Казват за някого: Той има светла мисъл. Да, Онзи, животът но Когото протича през него, внася тази светла мисъл. В това отношение задачата на човека се заключава във възприемане на тези мисли и приложението им в живота. Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо? И вашите глави раждат, но само след като възприемат тези мисли от Великия Извор на живота. На вас не остава нищо друго, освен да прилагате тия мисли в живота си.

Предназначение,
ООК - София, 12.1.1927г.