Истинската вяра подразбира най-великото, най-възвишеното и благородното, което може да се прояви в отношенията на хората.

Когато някой ме пита, има ли Бог, или не, аз ще му кажа: За себе си мога да ти говоря, колкото искаш, но за Бога нищо не мога да ти кажа. – Защо? – Защото този въпрос е личен, и всеки трябва да го разреши за себе си. Някой запитал Апостол Павла – какво трябва да прави, за да се спаси. Той му отговорил: „Повярвай и ще намериш спасението в себе си!" В този смисъл, всеки може да се спаси, като разработи онова, което Бог е вложил в него. Мнозина се спират върху стиха: „Повярвай в Господа Исуса Христа" и го разглеждат буквално, като казват: Ако повярваш, ще бъдеш спасен; ако не повярваш, ще отидеш в дъното на ада. – Не е така. Ние виждаме днес, че и който вярва, и който не вярва, са изложени на големи мъчения. Ето, хората вярват, но тяхната вяра не ги спасява. Това не е истинска вяра. Това, което внася недоразумения, съмнения, обиди, огорчения между хората, не е вяра. Истинската вяра подразбира най-великото, най-възвишеното и благородното, което може да се прояви в отношенията на хората. Наблюдавайте, каква голяма вяра има майката в своето дете. То греши, прави пакости днес, утре, други ден, но тя вярва в него, прощава му и казва: Ще се изправи това дете. Има нещо хубаво, вложено в неговата душа, познавам го аз. И наистина, в каквото вярва, това става. Защо? Защото в ума, в сърцето на тази майка няма сянка от съмнение и колебание. Тя вярва в своя син, или в дъщеря си и казва: От моето дете човек ще стане! Не се минава много време, и не само тя, но и другите около нея виждат, че от детето й човек е излязъл. Обаче, има майки, които не вярват в децата си и казват: От моето дете нищо не може да излезе. И наистина, както мислят, така става. И тъй, не се съмнявайте във възможностите на човешката душа! От всички хора ще излезе нещо, но време се изисква за това.

Ще оздравее момчето ми,
НБ - София, 27.11.1927г.