Когато хората не се подчиняват на своя вътрешен глас, те минават за лоши; когато се подчиняват на вътрешния си глас, те минават за добри.

Казвам: Когато хората не се подчиняват на своя вътрешен глас, те минават за лоши; когато се подчиняват на вътрешния си глас, те минават за добри. Разумният човек е всякога добър. Той зачита себе си, зачита и другите хора. Неразумният мисли само за себе си; той не иска да знае как се отразява неговото поведение върху окръжаващите. За пример дъщерята се обиди нещо от майка си или от баща си и се затвори в стаята си, седи ден, два, три, никому не отваря. Какво ще разреши тя в стаята? Ще седи и ще плаче. Не, въпросите не се разрешават в затворени стаи. Който иска правилно да реши някой въпрос, нека излезе на чист въздух, под открито небе. Някой човек заболява от известна болест и за да се лекува, занасят го в болница. Седи той там месец, два, три, но болестта не минава. Всички се чудят какво да правят. Казвам: Извадете този човек от болницата, оставете го да лежи на открито, под влиянието на слънчевите лъчи. Те ще бъдат най-добрата завивка, най-добрият лекар на болния. Нека болният спи под открито небе, без никакъв покрив. И дъжд да завали, няма опасност за болния. Достатъчно е само да се покрие отгоре с една каучукова мушама, да не прониква влагата в тялото му. В този случай болният ще оздравее по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завит с дебели, топли дрехи. Следователно, когато човек е тъжен, по същия начин нека излезе вън, на чист въздух, под открито небе. А тъй да се затвори в някоя стая и да седи там с дни, той нищо няма да разреши. Човек има право да се заключва в стаята си, само когато се моли. Затворените стаи са за молещите се хора. Христос казва: „Когато се молиш, влез в тайната си стаичка и се затвори, никой да не те вижда." Щом свърши молитвата си, човек трябва да излезе вън, на отворено, между хората.

Свободно движение,
ООК - София, 13.10.1926г.