Всеки българин да се замисли дълбоко в себе си и в ума му да изпъкне мисълта: „Защото аз Господ обичам правосъдие, мразя грабителство и неправда“.

Да блаженства един народ, трябва да зачита Божественото право. Същото се отнася и за всеки човек индивидуално. Всеки българин, който иска заслужено да носи името „българин“, непременно трябва да има този свещен закон в себе си – да зачита Божественото право. Всеки българин да се замисли дълбоко в себе си и в ума му да изпъкне мисълта: „Защото аз Господ обичам правосъдие, мразя грабителство и неправда“. Не е лошо да носиш името българин, но кога? – Когато това име е помазано. Пророкът казва: „Помаза ме Господ“. В какво се състои това помазване? Светлината помазва растенията, помазва и нашия живот. Казвам: всеки цар, който не е помазан, не може да се благослови. Само помазаните царе са царували. В помазването се състои силата. Ще изясня мисълта си. Когато едно растение покълне от земята и започва да расте и да се развива, кой го помазва? – Светлината. Тя е неговото масло. Коя светлина? Тази, която идва от Истината, тази, от която произтича и нашият живот. Коя е още тази светлина? – Която идва от Мъдростта, която прониква и през нашия живот. Коя е топлината, която помазва растенията? – Това са онези Божествени чувства, които изтичат от Божията Любов. Когато човек има това маслопомазване, той е помазан от Бога, и където отиде, навсякъде ще бъде приет. Тогава и във всяка църква всеки поп може да го помаже. Не го ли помаже Господ със своето правосъдие, със своята Любов, със своята Мъдрост и със своята Истина, той нищо не струва, никакъв помазаник не е.

Правосъдие,
СБ - София, 28.8.1926г.