Да бъдеш добродетелен, това не е механически процес, но процес на продължително учене.

Защо обикновено човек е недоволен? – Защото не разбира живота и иска да свърши всичките си работи изведнъж. Човек се радва само при незавършените процеси. Искаш ли да бъдеш доволен от живота, не събирай двата края на Любовта. Не събирай двата края на Истината. Не събирай двата края на Добродетелта, на Правдата, на знанието – на нищо не събирай двата края. С други думи казано: Нищо не говори на хората за своите добродетели, за своето знание! – Защо? – Защото те са незавършени процеси. Който казва, че има малко знания, той е умен човек. Който казва, че много знае, той е още на физическия свят като кокошка и знае само да кудкудяка, че яйце е снесъл. Какво знае музикантът, който едва е започнал да свири? За да го признаят за виден музикант, той трябва да владее класическата музика. Някой иска да бъде добродетелен. Добродетелта е класическа музика. Следователно, за да стане добродетелен, в широк смисъл на думата, човек трябва да е свирил няколко живота наред, да научи добре да свири класическото парче „Добродетел“. Да бъдеш добродетелен, това не е механически процес, но процес на продължително учене. Това не е еднократно действие, което може да осигури хляба на човека. Истински добродетелен човек е онзи, който може да събуди човешката душа. Да събудиш една човешка душа, това значи така да я нахраниш, че като излезе от твоя дом, да разбере защо живее, да познае Божественото в човека и за вечни времена да помни какво е придобил от този човек. Това значи добродетелен човек. Това значи човек на новата култура, на новата философия.

Елипса и парабола,
ООК - София, 27.6.1928г.