Дойде ли такова дете при тебе, ти ще го приемеш с най-голямо внимание.

Казвам: Ученикът трябва да придобие едно качество, което са имали всички велики хора – смирението. Ще дам един пример на смирение. Седи един велик учен в кабинета си и се занимава. В това време дохожда при него едно малко дете, носи писмо с един скъпоценен камък от негов приятел. Детето казва: „Господине, вашият приятел ми даде това писмо да ви го предам и да ви кажа нещо важно." Ученият веднага прекъсва работата си, спира вниманието си върху детето и започва да го слуша. То предава всичката работа, както му е заповядано, а ученият слуша внимателно, взима всичко в съображение. От време на време го запитва какво още има да каже и след всичко това му благодари любезно като на голям човек. Този човек е философ, мъдрец, учи се от малкото дете. Ако той не беше смирен, щеше да каже: „Какво ще слушам това дете?" Казвам: Има деца, изпратени от Бога. Дойде ли такова дете при тебе, ти ще го приемеш с най-голямо внимание. То ще говори, какво Господ му е казал, а ти ще пишеш всичко това, ще се научиш как да употребиш скъпоценния камък, изпратен от приятеля ти. Ако ученият каже на детето, че ще се срещне с приятеля си и от него ще разбере какво иска, с това той ще изкаже пренебрежение към детето. Това пренебрежение е признак на гордост. От този учен нищо не може да излезе. Този закон няма никакви изключения.