Човек трябва да придобие пълна вяра в себе си и на Божественото.

Ние имаме лъжливи обективни схващания, мислим, че светлината е извън нас. Не, вътрешната светлина е повече, отколкото външната светлина. Казва Христос: “Вие сте светлина.” Тази светлина, която иде от Слънцето е животът на онези същества, които светят. Те са светещи същества. От тия разумни същества произтича светлината в света. Там, където има светлина, има живот и разумност. Там, където няма светлина няма живот няма и разумност. За последното положение е казано в думите Христови: “Тази светлина е турена под шиник.” И тъй работете само при тази светлина, която Бог е вложил във вас. Понякога говорите за Слънцето. То е емблема. Това външно Слънце е отражение на друго Слънце, което е невидимо. Писанието казва, че за в бъдеще Бог ще ни бъде Слънце. Следователно, това Слънце изразява само силата божия, която се проектира чрез него. И в ума, който Бог е вложил в нас, трябва да вложим вяра. В този ум, в тази свещ, ние трябва да вярваме, понеже е от Бога. Чрез него Бог ни се изявява. В кого ще вярваме, ако ние не вярваме на своя ум, ако ние не вярваме в своите мисли, на своите чувства? Човек вярва на другите хора дотолкова, доколкото вярва на себе си. Човек трябва да придобие пълна вяра в себе си и на Божественото. Възстанови ли тази вяра, той ще възстанови своите отношения към другите.

Запалената свещ,
НБ - София, 4.7.1926г.