Колкото повече въздух поема човек, толкова повече прана влиза в дробовете му.

Коя е главната причина за търпението и нетърпението? Забелязано е, че хора, които не дишат дълбоко, са нетърпеливи и обратно: хора, които дишат дълбоко, са търпеливи. Дълбокото дишане е пълно дишане; при това дишане взимат участие и долната, и горната част на дробовете. Като поема повече въздух, всички алвеоли се изпълват, вследствие на което човек задържа въздуха за по-дълго време в дробовете си; колкото повече въздух поема човек, толкова повече прана влиза в дробовете му. От дробовете праната прониква в целия организъм, а с нея човек възприема повече идеи, които след време се реализират. Значи част от идеите се приемат чрез въздуха, а се оплодяват в белия дроб. Тъй щото който иска да придобие търпение, трябва да диша дълбоко; не диша ли дълбоко, той става нервен, сприхав, нетърпелив. Видите ли човек, който диша бързо, кратко, ще знаете, че дишането му обхваща само горната част на дробовете - този човек не може да бъде търпелив. Накарайте двама души (единият търпелив, а другият - нетърпелив) да напишат една и съща теза; ще намерите грамадна разлика в работата им - в тезата на търпеливия има по-големи дълбочина и смисъл, отколкото в тази на нетърпеливия; и двамата мислят, но мисълта им коренно се различава.

Типове и образи,
МОК - София, 12.6.1927г.